-Неееее!!!- извика тя и полетя още по-бързо. Вече приближаваше, беше толкова близо...
 Силите я напускаха, крилата я боляха, но тя се напрегна още веднъж и с целия устрем, на който е способна , се спусна надолу към светлината с протегнати ръце и докосвайки я с върха на пръстите си тя усети такава силна вълна от енергия, че за малко да я изпусне. Затвори очи и стисна с всички сили светлината.

 Това беше. Хвана я! Най-накрая успя да я хване и никога, никога нямаше да я пусне! Притисна я до себе си . Усещаше се силна, сигурна и макар изтощена от дългото търсене ( тя я търсеше от години) беше толкова щастлива.
       -Намерих те! Ще те пазя, ще се грижа за теб, 
ще бъдем едно цяло и няма да те оставя никога!

Светлината засия още по-силно, а феята плачейки стана от влажния мъх на мократа гора и полетя към дома, носейки това, което толкова време беше търсела –    Истинската Любов! Благодаря на Вярата и Надеждата, че не ме оставиха и ми позволиха да те намеря! Любовта е чувство – Светлина. Усещане за света и всичко, което ни заобикаля.
Тя може да бъде различна към всеки, но без нея живота ни е непълен, незавършен. 
Никога не се отказвайте да я търсите, може да се крие и да бяга, но когато най-накрая я намерите.......... ще разберете ..........