И като лъч надежда, във тъмнината ти се появи.
Неискан, неочакван и безбрежен...
Дори не те познавах истински :)
Ти влезе в мен с такава сила, така раздруса моя свят,
обърна ме наопаки и пак съвзе ме. Помогна да не ме боли.
И беше там, когато имах нужда душата си пред някой да разкрия,
и свойта мъка да излея, без някой да ме укори.
Успя да ме събудиш, да живея,
и мойта същност, моята вселена
дойде, докоснa и ме покори.                                                 
Благодаря ти, че бе там тогава, усмихна се 
подаде ми ръка, надявам се и аз на теб да давам
усмивки, нежност и безброй слънца!